Кърлежите са изключително неприятни насекоми. Всички вероятно сме се сблъсквали със страха от това да станем гостоприемник на кърлеж, който пие от нашата кръв, а наред с това носи редица опасности за здравето ни. Това насекомо се определя като временен ектопаразит. Това се обуславя от неговата природа да пие кръв, а веднага след това да напусне гостоприемника, като по този начин прекарва по-голямата част от съществуването си на свобода.
В България, а в частност и в регионите на Пловдив и Стара Загора се срещат най-често иксодови кърлежи, които са и най-честият повод за притеснение, а освен тях тук марак и по-рядко виреят и други два вида наречени гамазови и аргасови.
Цикъл на развитие на кърлежите
Почти всички насекоми имат специфични начини на преобразуване от един стадий в друг докато се оформи готов възрастен индивид. Този процес се нарича метаморфоза или както му казваме за по-лесно – цикъл на развитие. При кърлежите случаят не е по-различен, като основната разлика е само, че цикълът им на развитие е непълен, тоест липсва стадий какавида. Излюпилото се яйце е необходимо да премине през стадий нимфа, за да се превърне във възрастен индивид или казано научно – имаго. Важно е да се обърне внимание на факта, че нимфите също са способни да пият кръв.
Как пият кръв кърлежите?
Пиенето на кръв е тяхното средство за оцеляване. То се осъществява посредством т.нар. пробивно-смучещ апарат, който насекомите използват първо за да пробият кожата на гостоприемника си (било то човек или животно), а после чрез него изтеглят малки капчици кръв. Самият апарат представлява цялата горна част от тялото на кърлежа. Самото пробиване на кожата остава напълно незабелязано за жертвата, тъй като в слюнната течност на кърлежа се съдържат анестетици предотвратяващи болката от неговото пристигане. Наред с това в коктейла от вещества кърлежът носи и антикоагулант.
От своя страна процесът на запиване е бавен. След забиването си кърлежите не пият никаква кръв през първите 24 до 48 часа. По този начин кръвта се съсирва и се предотвратява изтичането и. След като мине този период кърлежът започва да пие кръв, в следствие на което тялото му се издува и тук вече вероятността да забележим, че имаме кърлеж в тялото си става по-голяма. При наличие на забит кърлежи най-правилно е да се обърнете към медицинско лице за изваждането му. А в случай, че имате нужда от вземане на мерки по тяхното унищожаване в тревните площи на Вашия двор тук можете да прочетете повече за нашето пръскане против кърлежи и цени.
Иксодови кърлежи (твърди кърлежи)
Тъй като споменахме, че иксодовите са най-разпространени в нашия район тук ще се спрем първо на тях. Ixodes Ricinus – както е латинското им наименование са черни на цвят с много твърда хитинова обвивка. Именно заради това когато попаднем на кърлеж не можем лесно да го смачкаме, а е необходимо повече усилие за това. Иксодовите кърлежи имат две ясно разграничени части на тялото – пробивно-смучещ апарат, който споменахме по-горе и същинска част на тялото, която е заоблена. Като размери кърлежа е грубо казано между 2 и 5 милиметра, като обикновено женските са по-едри. Разпространен е на целия континент, което го прави и един от най-проблемните видове кърлежи в цяла Европа.
Аргасови кърлежи (меки кърлежи)
Меките кърлежи също не са за подценяване от гледна точка на болестите, които могат да пренесат. Тялото им е различно от това на иксоводите. Основните разлики идват от вида и разположението на смучещия апарат, както и от липсата на твърда хитинова обвивка или иначе казано щит. Цикълът им на развитие отново е непълен, но самият стадий ларва може да има много подстадии, които варират при различните подвидове аргасови кърлежи.
